ПРАВОСЛАВЕН БЛОГ ,, IHTIS "
Постинги в блога
11.02.2013 21:01 -
ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА СВЕЩЕНСТВОТО
ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА СВЕЩЕНСТВОТО
СВ.ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Небесен характер на свещенството
Свещенослужението се извършва на земята, но по небесна наредба; и това е твърде право; защото не човек, не ангел, не архангел, и не друга сътворена сила, а сам Утешителят е учредил това чинопоследование, и човеци, още облечени с плът, направил представители на ангелското служение. Страшни и величествени са били принадлежностите (на богослужението) и преди благодатта... Но ако някой разгледа свойствата на благодатното служение, ще намери, че онези страшни и величествени принадлежности са незначителни (в сравнение с последните). Когато виждаш Господ да е заклан и предложен, свещеникът да стои пред тази жертва и да се моли и всички се поръсват с тази скъпоценна кръв, мислиш ли, че все още се намираш между човеците и стоиш на земята, не се ли пренасяш веднага на небесата и отхвърлил всички помисли на душата, не съзерцаваш ли със светла душа и чист ум небесното? О, чудо, о Божие човеколюбие! Седящият горе с Отца в този час се обхваща от ръцете на всички, които желаят. Това и правят всички с очите на вярата.
Новозаветното и старозаветното свещенство
Искаш ли да видиш и от друго чудо превъзходството на тази светиня? Представи си Илия и стоящето наоколо безбройно множество народ, и сложената на камъните жертва; всички пазят тишина и дълбоко мълчание, а само пророкът се моли и внезапно върху жертвата пада пламък от небесата (3 Цар. 18:30-38); всичко това е дивно и пълно с ужас. Сега премини към това, което се извършва днес, и ще видиш не само нещо дивно, а и нещо, което надвишава всеки ужас. Отпред е застанал свещеник и низвежда не огън, а Светия Дух; извършва продължителна молитва, не за да падне огън от горе и да запали предложеното, а да слезе благодат върху Жертвата и да направи да пламнат чрез нея душите на всички и да ги направи по-светли от очистено с огън сребро. Кой, освен човек, съвсем излязъл от себе си и безумен, може да презира такова най-страшно тайнство? Или не знаеш, че човешките души никога не биха могли да понесат огъня на тая жертва, а всички биха погинали съвсем, ако не бе великата помощ на божествената благодат?
Който размисли, колко е важно това, че човек, още облечен с плът и кръв, може да присъства близо до блаженото и безсмъртно Естество, той ще види ясно с каква чест е удостоила благодатта на Духа свещениците. От тях се извършват тези и други свещенодействия, не по-малко важни за нашето спасение. Човеци, които живеят на земята и още се движат по нея, са поставени да се разпореждат с небесното и са получили власт, която Бог не е дал нито на ангелите, нито на архангелите; защото на свещениците е казано: Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето (Мат. 18:18).
Господ е дал на свещеника цялата небесна власт
Земните владетели имат власт да свързват, но само тялото; а тези връзки свързват самата душа и проникват в небесата; това, което свещениците извършват на земята, Бог го довършва на небето, и мнението на рабите се утвърждава от Владиката. Не значи ли това, че Той им е дал цялата небесна власт? На които, казва (Господ), простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:23). Каква власт може да бъде по-голяма от тази? Отец предаде целия съд на Сина (Йоан 5:22); а аз виждам, че Син е връчил този съд на свещениците. Те са се издигнали на такава степен на властта, като че вече са се преселили на небесата, задминали са човешката природа и са се освободили от нашите страсти... Ако никой не може да влезе в небесното царство, ако не се роди от вода и Дух (Йоан 3:5) и който не яде плътта на Господа и не пие кръвта Му, се лишава от вечен живот (6:53), а всичко това се извършва не от някой друг, а от тези свещени ръце, т. е. от ръцете на свещеника, тогава как без тяхно посредничество ще може някой да отбегне геенския огън или да получи приготвените венци?
Свещениците са тези мъже, на които е връчено духовното раждане и възраждането чрез кръщението; чрез тях се обличаме в Христа и се погребваме с Божия Син, и ставаме членове на тази блажена Глава. Затова право е, че ние трябва не само да се боим от тях повече, отколкото от властниците и царете, а и да ги почитаме повече от бащите си; едните са ни родили от кръв и похот плътска (Йоан 1:13), а другите са виновници на нашето раждане от Бога, на блаженото пакибитие, на истинската свобода и благодатното осиновление. Юдейските свещеници имали власт да очистват тялото от проказа, или - по-добре - не да очистват, а само да освидетелстват очистените (Лев. 14); и ти знаеш колко завидно е било тогава свещеничеството. А нашите (свещеници) са получили власт не само да бъдат свидетели на очистването, а съвсем да очистват - не телесна проказа, а душевната нечистота... Бог е дал на свещениците повече сила, отколкото на плътските родители, не само за наказания, а и за благодеяния, едните и другите се различават толкова помежду си, колкото настоящият живот от бъдещия. Едните раждат за настоящия живот, другите за бъдещия, първите не могат да избавят децата си от телесна смърт и дори да ги защитят от връхлетяла болест, а тези често са спасявали страдащата и готова да загине душа, ту употребявайки кротко наказание, ту удържайки от падане при самото начало не само с учене и внушаване, а и с помощта на молитвата. Те не само възраждат (чрез кръщението), но имат власт да развързват и от по-късни грехове: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5:14-15). Освен това, плътските родители не могат да окажат никаква помощ на децата, когато те оскърбят някой знатен и силен човек, а свещениците често са примирявали вярващите не с велможи и царе, а със самия Бог, разгневен от тях.
СВ.ЙОАН ЗЛАТОУСТ
Небесен характер на свещенството
Свещенослужението се извършва на земята, но по небесна наредба; и това е твърде право; защото не човек, не ангел, не архангел, и не друга сътворена сила, а сам Утешителят е учредил това чинопоследование, и човеци, още облечени с плът, направил представители на ангелското служение. Страшни и величествени са били принадлежностите (на богослужението) и преди благодатта... Но ако някой разгледа свойствата на благодатното служение, ще намери, че онези страшни и величествени принадлежности са незначителни (в сравнение с последните). Когато виждаш Господ да е заклан и предложен, свещеникът да стои пред тази жертва и да се моли и всички се поръсват с тази скъпоценна кръв, мислиш ли, че все още се намираш между човеците и стоиш на земята, не се ли пренасяш веднага на небесата и отхвърлил всички помисли на душата, не съзерцаваш ли със светла душа и чист ум небесното? О, чудо, о Божие човеколюбие! Седящият горе с Отца в този час се обхваща от ръцете на всички, които желаят. Това и правят всички с очите на вярата.
Новозаветното и старозаветното свещенство
Искаш ли да видиш и от друго чудо превъзходството на тази светиня? Представи си Илия и стоящето наоколо безбройно множество народ, и сложената на камъните жертва; всички пазят тишина и дълбоко мълчание, а само пророкът се моли и внезапно върху жертвата пада пламък от небесата (3 Цар. 18:30-38); всичко това е дивно и пълно с ужас. Сега премини към това, което се извършва днес, и ще видиш не само нещо дивно, а и нещо, което надвишава всеки ужас. Отпред е застанал свещеник и низвежда не огън, а Светия Дух; извършва продължителна молитва, не за да падне огън от горе и да запали предложеното, а да слезе благодат върху Жертвата и да направи да пламнат чрез нея душите на всички и да ги направи по-светли от очистено с огън сребро. Кой, освен човек, съвсем излязъл от себе си и безумен, може да презира такова най-страшно тайнство? Или не знаеш, че човешките души никога не биха могли да понесат огъня на тая жертва, а всички биха погинали съвсем, ако не бе великата помощ на божествената благодат?
Който размисли, колко е важно това, че човек, още облечен с плът и кръв, може да присъства близо до блаженото и безсмъртно Естество, той ще види ясно с каква чест е удостоила благодатта на Духа свещениците. От тях се извършват тези и други свещенодействия, не по-малко важни за нашето спасение. Човеци, които живеят на земята и още се движат по нея, са поставени да се разпореждат с небесното и са получили власт, която Бог не е дал нито на ангелите, нито на архангелите; защото на свещениците е казано: Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето (Мат. 18:18).
Господ е дал на свещеника цялата небесна власт
Земните владетели имат власт да свързват, но само тялото; а тези връзки свързват самата душа и проникват в небесата; това, което свещениците извършват на земята, Бог го довършва на небето, и мнението на рабите се утвърждава от Владиката. Не значи ли това, че Той им е дал цялата небесна власт? На които, казва (Господ), простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:23). Каква власт може да бъде по-голяма от тази? Отец предаде целия съд на Сина (Йоан 5:22); а аз виждам, че Син е връчил този съд на свещениците. Те са се издигнали на такава степен на властта, като че вече са се преселили на небесата, задминали са човешката природа и са се освободили от нашите страсти... Ако никой не може да влезе в небесното царство, ако не се роди от вода и Дух (Йоан 3:5) и който не яде плътта на Господа и не пие кръвта Му, се лишава от вечен живот (6:53), а всичко това се извършва не от някой друг, а от тези свещени ръце, т. е. от ръцете на свещеника, тогава как без тяхно посредничество ще може някой да отбегне геенския огън или да получи приготвените венци?
Свещениците са тези мъже, на които е връчено духовното раждане и възраждането чрез кръщението; чрез тях се обличаме в Христа и се погребваме с Божия Син, и ставаме членове на тази блажена Глава. Затова право е, че ние трябва не само да се боим от тях повече, отколкото от властниците и царете, а и да ги почитаме повече от бащите си; едните са ни родили от кръв и похот плътска (Йоан 1:13), а другите са виновници на нашето раждане от Бога, на блаженото пакибитие, на истинската свобода и благодатното осиновление. Юдейските свещеници имали власт да очистват тялото от проказа, или - по-добре - не да очистват, а само да освидетелстват очистените (Лев. 14); и ти знаеш колко завидно е било тогава свещеничеството. А нашите (свещеници) са получили власт не само да бъдат свидетели на очистването, а съвсем да очистват - не телесна проказа, а душевната нечистота... Бог е дал на свещениците повече сила, отколкото на плътските родители, не само за наказания, а и за благодеяния, едните и другите се различават толкова помежду си, колкото настоящият живот от бъдещия. Едните раждат за настоящия живот, другите за бъдещия, първите не могат да избавят децата си от телесна смърт и дори да ги защитят от връхлетяла болест, а тези често са спасявали страдащата и готова да загине душа, ту употребявайки кротко наказание, ту удържайки от падане при самото начало не само с учене и внушаване, а и с помощта на молитвата. Те не само възраждат (чрез кръщението), но имат власт да развързват и от по-късни грехове: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5:14-15). Освен това, плътските родители не могат да окажат никаква помощ на децата, когато те оскърбят някой знатен и силен човек, а свещениците често са примирявали вярващите не с велможи и царе, а със самия Бог, разгневен от тях.
11.02.2013 20:57 -
Смирение и съвършенство
СМИРЕНИЕ И СЪВЪРШЕНСТВО
Преп. Симеон Нови Богослов
Дай ми, Христе, да целувам нозете Ти,
Дай ми да целувам ръцете Ти,
Ръцете, сътворили мен чрез словото,
Ръцете, без усилие сътворили всичко,
Дай ми ненаситно да им се насищам.
Дай ми да видя Лицето Ти, Слове,
И на неизречимата красота да се наслаждавам,
И да Те съзерцавам и да се радвам от Твоето видение,
Видение неизречимо и невидимо,
Видение страшно. Но само ми дай,
Да опиша не същността му, но действията му.
Защото над всяка природа и над всяка същност
Си Сам Ти, Моят Бог и Създател.
И ние виждаме отблясък на Твоята Божествена слава,
Светлина нетварна и приятна,
Светлина, ту укриваща се, ту съединяваща се,
Със всички нас – Твоите раби,
Светлина, духовно съзерцаема и далечна,
Светлина, вътре в нас внезапно обитаваща,
Светлина, на течаща вода подобна и на разпалващ се огън,
За онези сърца, до които се докосва.
За онези, Спасителю мой, както позна, запленената,
Бедстващата и смирената моя душа,
Възпламени се и гори.
Като огън, получил гориво,
Как не изгоря и как не се изпепели,
Как не й причини страдание
При запалването? (За нея) нека да кажа, Спасителю!
Неизречимо видение на необикновена красота
Представя се и весели, и пламъкът на любовта
Нетърпимо изгаря. Как да го понеса?
Или как да разкажа за това велико чудо,
Което в мен, блудния, стана?
Защото аз не мога да понеса мълчанието, Боже мой,
И бездна на забвение да покрие делата,
Които Ти си сътворил и твориш ежедневно
С тези, които винаги горещо Те търсят
И с покаяние към Тебе прибягват.
За да не бъда аз, подобно на укрилия таланта лукав раб,
Праведно осъден,
Откривам и на всички говоря за това,
И за Теб и за Твоето благоутробие
Чрез писмената предавам и разказвам,
О, Боже мой, на следващите поколения.
За да познаят великата Твоя милост,
Която Ти оказа и показваш на мен (самия),
Най-блуден и нечист,
И повече от всички съгрешаващ,
За да не се усъмнят, но силно да Те възлюбят,
Без да се боят и с радост да пристъпят,
Без страх и с голямо дързновение,
Виждайки морето на Твоето човеколюбие.
Преп. Симеон Нови Богослов
Дай ми, Христе, да целувам нозете Ти,
Дай ми да целувам ръцете Ти,
Ръцете, сътворили мен чрез словото,
Ръцете, без усилие сътворили всичко,
Дай ми ненаситно да им се насищам.
Дай ми да видя Лицето Ти, Слове,
И на неизречимата красота да се наслаждавам,
И да Те съзерцавам и да се радвам от Твоето видение,
Видение неизречимо и невидимо,
Видение страшно. Но само ми дай,
Да опиша не същността му, но действията му.
Защото над всяка природа и над всяка същност
Си Сам Ти, Моят Бог и Създател.
И ние виждаме отблясък на Твоята Божествена слава,
Светлина нетварна и приятна,
Светлина, ту укриваща се, ту съединяваща се,
Със всички нас – Твоите раби,
Светлина, духовно съзерцаема и далечна,
Светлина, вътре в нас внезапно обитаваща,
Светлина, на течаща вода подобна и на разпалващ се огън,
За онези сърца, до които се докосва.
За онези, Спасителю мой, както позна, запленената,
Бедстващата и смирената моя душа,
Възпламени се и гори.
Като огън, получил гориво,
Как не изгоря и как не се изпепели,
Как не й причини страдание
При запалването? (За нея) нека да кажа, Спасителю!
Неизречимо видение на необикновена красота
Представя се и весели, и пламъкът на любовта
Нетърпимо изгаря. Как да го понеса?
Или как да разкажа за това велико чудо,
Което в мен, блудния, стана?
Защото аз не мога да понеса мълчанието, Боже мой,
И бездна на забвение да покрие делата,
Които Ти си сътворил и твориш ежедневно
С тези, които винаги горещо Те търсят
И с покаяние към Тебе прибягват.
За да не бъда аз, подобно на укрилия таланта лукав раб,
Праведно осъден,
Откривам и на всички говоря за това,
И за Теб и за Твоето благоутробие
Чрез писмената предавам и разказвам,
О, Боже мой, на следващите поколения.
За да познаят великата Твоя милост,
Която Ти оказа и показваш на мен (самия),
Най-блуден и нечист,
И повече от всички съгрешаващ,
За да не се усъмнят, но силно да Те възлюбят,
Без да се боят и с радост да пристъпят,
Без страх и с голямо дързновение,
Виждайки морето на Твоето човеколюбие.
11.02.2013 20:53 -
Мъдрости
,, Но Бог, предоставяйки на произвола на падналите ангели пожеланото от тях пребиваване в злото, не престава да бъде техен върховен, пълновластен Владика... Те могат да извършат само онова, което Бог е допуснал да бъде извършено от тях "
св. Игнатий Брянчанинов
св. Игнатий Брянчанинов
11.02.2013 20:19 -
Мъдрости
,, Смирението се състои в себеукоряването, но в себе си, а не пред хората, които ще те вземат за ОВЧЕДУШЕН и ще те погубят "
св. Серафим Соболев
св. Серафим Соболев
11.02.2013 20:08 -
Слово за поклонението на светите икони
Слово за поклонението на светите икони
Св. Йоан Дамаскин († 780)
Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия Спасител и на Божията Майка, а също и иконите на другите свети Христови раби, нека те да знаят, че Бог е сътворил човека по Свой образ. Поради какво се покланяме един на друг (поздравяваме се), ако не поради това, че всички ние сме създадени по Божий образ?
Богоносният, свят и велик отец на Църквата Василий Велики казва, че честта, отдавана на образа, възхожда към първообраза. Първообраз е това, чието подобие се изобразява и на което се прави изображение на иконата.
По каква причина Моисеевият народ се покланял на небесните предмети в скинията? - Поради това, че Бог казал на Моисей: ?гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината" (Изх. 25:40). Също и херувимите, осеняващи олтара, не били ли дело на човешки ръце; и преславният иерусалимски храм не бил ли построен с изкуството на човешката ръка?
Светото Писание осъжда единствено тези, които се покланят на идоли и които принасят жертви на демоните. И елините, и иудеите принасяли жертви: но първите принасяли жертви на бесовете, а вторите на Бога. Жертвите на елините били отхвърлени и проклети, а жертвите на иудеите били благоприятни на Господа. Ето, Ной принесъл жертва, "и помириса Господ приятно благоухание" (Бит. 8:21), защото тази жертва била принесена от чисто и доброжелателно сърце; но елинските идоли, като мерзки и богоненавистни, били запретени и проклети, тъй като били идоли на демоните.
Освен това кой може да изобрази лицето на Бога, невидим, безплътен, неописуем, неподдаващ се на изобразяване? Безумно безбожие би било желанието да се изобрази Божеството така, както То съществува Само по Себе Си. По тази причина във Ветхия Завет не се употребявали икони.
Но след това, когато добросърдечният Бог, по Своята милост, устройвайки нашето спасение, се явил в образ на истински човек, а не като подобие на човешко лице, както някога се явявал на Авраам и пророците, но явил Себе Си като истински човек, ходел по земята, живял сред хората, вършел чудеса, пострадал, разпънал се на кръст, бил погребан, след това възкръснал и се възнесъл на небесата: - тогава всичко това, което било в действителност, всичко, което видели хората, но което не сме видели ние, които не сме живели по това време - всичко това тогава било записано, за наша поука и напомняне, та ние, без да сме го видели, да го чуем и като повярваме, да получим (вечното) блаженство.
А тъй като не на всички е дадено да знаят писанията, не на всички е даден дарът да четат книги, то светите отци единогласно разсъдили да изобразят всичко това на икони за най-бързо спомняне, като славни победоносни знамения. Защото ние често поради нерадението си забравяме за Господните страдания; а като по-гледнем към изображението на Христовото разпятие, веднага си спомняме Неговите спасителни страдания и падайки пред иконата, се покланяме не на предмета, но на Този, Чието изображение виждаме пред себе си; защото ние се покланяме не на материала, от който е направено Евангелието, но на написаното в него слово Божие; именно по същия начин се покланяме не на материала, от който е направен кръстът, но на изобразеното на кръста Разпятие Христово.
Същото трябва да се каже и за иконата на Пресвета Богородица, защото тази чест, която отдаваме на Божията Майка, възхожда към Въплътилия се от Нея.
По същия начин и мъжествените подвизи на светите Божии угодници, изобразени на иконите, ни подтикват към мъжество, ревност и подражание на техните добродетели и към прославяне на Бога, и както казахме, тази чест, която отдаваме на благохвалните подвижници, изобразени на иконите, е свидетелство за нашето усърдие пред общия за всички нас Господ, и освен това тази чест възхожда към истинския първообраз.
Това, което казахме, не е записано в Свещеното Писание, но там не е написано и за поклонението на изток, почитането на кръста и много други подобни неща.
В Историята е записано как едеският цар Авгар изпратил своя живописец да изобрази лицето на Господа, но той (живописецът) не могъл да изпълни каквото му било поръчано, по причина на дивната светлина, излизаща от Христовото лице. Тогава Сам Господ допрял кърпа до Своето божествено и животворно лице и изобразил на кърпата Своето подобие, което изпратил на Авгар, за да изпълни желанието му. Виж: Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос
А за това, че светите апостоли са ни предали много неща без писания, свидетелства апостолът на езичниците Павел (паметта на свети апостол Павел се празнува от светата Църква на 29 юни. бел.ред.), казвайки така: "И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15). И на друго място: "Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал? ( 1Кор. 11:2).
Св. Йоан Дамаскин († 780)
Тъй като някои ни порицават за това, че се покланяме и почитаме иконите на нашия Спасител и на Божията Майка, а също и иконите на другите свети Христови раби, нека те да знаят, че Бог е сътворил човека по Свой образ. Поради какво се покланяме един на друг (поздравяваме се), ако не поради това, че всички ние сме създадени по Божий образ?
Богоносният, свят и велик отец на Църквата Василий Велики казва, че честта, отдавана на образа, възхожда към първообраза. Първообраз е това, чието подобие се изобразява и на което се прави изображение на иконата.
По каква причина Моисеевият народ се покланял на небесните предмети в скинията? - Поради това, че Бог казал на Моисей: ?гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината" (Изх. 25:40). Също и херувимите, осеняващи олтара, не били ли дело на човешки ръце; и преславният иерусалимски храм не бил ли построен с изкуството на човешката ръка?
Светото Писание осъжда единствено тези, които се покланят на идоли и които принасят жертви на демоните. И елините, и иудеите принасяли жертви: но първите принасяли жертви на бесовете, а вторите на Бога. Жертвите на елините били отхвърлени и проклети, а жертвите на иудеите били благоприятни на Господа. Ето, Ной принесъл жертва, "и помириса Господ приятно благоухание" (Бит. 8:21), защото тази жертва била принесена от чисто и доброжелателно сърце; но елинските идоли, като мерзки и богоненавистни, били запретени и проклети, тъй като били идоли на демоните.
Освен това кой може да изобрази лицето на Бога, невидим, безплътен, неописуем, неподдаващ се на изобразяване? Безумно безбожие би било желанието да се изобрази Божеството така, както То съществува Само по Себе Си. По тази причина във Ветхия Завет не се употребявали икони.
Но след това, когато добросърдечният Бог, по Своята милост, устройвайки нашето спасение, се явил в образ на истински човек, а не като подобие на човешко лице, както някога се явявал на Авраам и пророците, но явил Себе Си като истински човек, ходел по земята, живял сред хората, вършел чудеса, пострадал, разпънал се на кръст, бил погребан, след това възкръснал и се възнесъл на небесата: - тогава всичко това, което било в действителност, всичко, което видели хората, но което не сме видели ние, които не сме живели по това време - всичко това тогава било записано, за наша поука и напомняне, та ние, без да сме го видели, да го чуем и като повярваме, да получим (вечното) блаженство.
А тъй като не на всички е дадено да знаят писанията, не на всички е даден дарът да четат книги, то светите отци единогласно разсъдили да изобразят всичко това на икони за най-бързо спомняне, като славни победоносни знамения. Защото ние често поради нерадението си забравяме за Господните страдания; а като по-гледнем към изображението на Христовото разпятие, веднага си спомняме Неговите спасителни страдания и падайки пред иконата, се покланяме не на предмета, но на Този, Чието изображение виждаме пред себе си; защото ние се покланяме не на материала, от който е направено Евангелието, но на написаното в него слово Божие; именно по същия начин се покланяме не на материала, от който е направен кръстът, но на изобразеното на кръста Разпятие Христово.
Същото трябва да се каже и за иконата на Пресвета Богородица, защото тази чест, която отдаваме на Божията Майка, възхожда към Въплътилия се от Нея.
По същия начин и мъжествените подвизи на светите Божии угодници, изобразени на иконите, ни подтикват към мъжество, ревност и подражание на техните добродетели и към прославяне на Бога, и както казахме, тази чест, която отдаваме на благохвалните подвижници, изобразени на иконите, е свидетелство за нашето усърдие пред общия за всички нас Господ, и освен това тази чест възхожда към истинския първообраз.
Това, което казахме, не е записано в Свещеното Писание, но там не е написано и за поклонението на изток, почитането на кръста и много други подобни неща.
В Историята е записано как едеският цар Авгар изпратил своя живописец да изобрази лицето на Господа, но той (живописецът) не могъл да изпълни каквото му било поръчано, по причина на дивната светлина, излизаща от Христовото лице. Тогава Сам Господ допрял кърпа до Своето божествено и животворно лице и изобразил на кърпата Своето подобие, което изпратил на Авгар, за да изпълни желанието му. Виж: Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос
А за това, че светите апостоли са ни предали много неща без писания, свидетелства апостолът на езичниците Павел (паметта на свети апостол Павел се празнува от светата Църква на 29 юни. бел.ред.), казвайки така: "И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2Сол. 2:15). И на друго място: "Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал? ( 1Кор. 11:2).
Търсене
Архив
